САМОЗАРÀЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; самозародя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. 1. Зараждам се, появявам се произволно, спонтанно, без външна намеса. Тя [ревността] се самозаражда отвън, без причина, и убива невинния! Ал. Гетман и др., СБ, 149. Лъжеше [Митата], без да знае защо, безспир, подробностите се самозараждаха произволно в съзнанието му подобно гъби след дъжд. Р. Сугарев, СС, 104. В София се самозароди знаменателна акция. Хиляди софиянци се запътиха от всички улици към площада пред църквата „Александър Невски“. Това спонтанно събиране стана под общото силно вълнение, обладало тогава всеки българин. П. Мирчев, СЗ, 24.

2. За органична материя – зараждам се, появявам се от неорганична материя, от неживото. Нито едно от тези определения [за произхода на живота] не отговаря на въпроса кога и как се е появил животът. Според него [едното мнение] всичко „живо“ произлиза от „живо“ – животът е вечен. Според другото мнение „живото“ произлиза от „неживо“ – животът се е самозародил. Биол. Х кл, 2001, 38. Някои древногръцки философи смятали, че риби, жаби и други животни могат да се самозараждат направо от тинята, под влияние на слънчевите лъчи. Д. Божков, ПЖ, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)